Постинг
14.12.2009 14:08 -
Дневниците на кафевите обувки
доц. Д-р. Диму Боргир
23.11.1947 Село Миришлери
Конспект 1:
Цялата тази ситуация ме подтиква към леко озадачение. От 25 години съм пътуващ летописец–картограф, а до сега не съм виждал по-противно село. Какво ли са си мислили нашите прадеди, когато са поставили основите на това населено място. Защо му е на някой изобщо да припарва тук, камо ли да направи това мучурище свой дом, където да ръстът децата му. Това е нелепо и неоправдано от гледна точка на съвременната градоустройствена наука, но за това после. Известно е, че село Миришлери съществува повече от 500 години и е основано от странстващи турци и български овчари. С названието „Странстващи турци” по онова време са наричали специфична османска секта, за която били характерни дългите коси и ловно-събирателските привички. Те били разкрепостени хора и най-много от всичко мразили да работят. Шаманът на сектата, наричан още Падишах, държал лиценза над отглеждането на рядка и особена порода азиатски петли, които се доставяли в цяла Европа чрез италиански търговски кораби. Любопитен факт е това, че съвременните изследователи смятат Тарзан (популярно дете на джунглата открито през 20те години от британска експедиция в Южна Америка) за потомък на странстващите турци, основатели на Миришлери. Родителите му избягали през Средиземно море при големия катаклизъм от 1592 година, когато мучурищата в близост до селото рязко се надигнали и заблатили цялата местност. След 170 години на съвместен живот с българите турците избягали, оставяйки своите побратими в условия на зловеща смрад, която се чувства и сега. (Между нас да си остане – това шибано село мирише на дрисня, а странното е, че на жителите това им допада. бел. авт.)
В центъра на селото – мегдан, както го наричат местните, се издига комунистически монумент, изобразяващ менгеме като символ на занаятите, които са дошли на почит по тези места след напускането на турците. Забелижителна е и селската седянка – една от най-дългите в района. Тук всяка година се събират напети левенти от десет села с надеждата да намерят късмета си сред миришлерските моми.
Конспект 2:
В този по своему уникален ритуал се осъществява сблъсъка на хилядолетни култури– от една му страна са турските тарзановци,а от другата–новообразувалият се български етнос. Момците от различните села трябва да донесат дарове и улов, убит с миришлерската тачанка. Нещо повече- убитите животни трябва да присъстват в пределите на селото домакин. Точно по тази причина седмица преди ритуала може да забележите група от млади мъже да търчат из селото, стреляйки по добитъка на съседите.Често дори се случват боеве м/у различните групи момци за бойното приспособление. От своя страна момите, които предварително са обявили участието си в брачния ритуал, трябва да се облекат по двойки в костюми на триноги крави и да обиколят селото врата по врата. (този процес се явява метафора и молебен за плодородие, берекет и семейно щастие). Поради всеобщата какофония в селото нерядко се стига до кървави инциденти, изразяващи се в припознаване на момичетата- крави в истински такива и отстрелването им от момчетата. При такива случаи се свиква селския събор, членовете, на който са избирани от 13 селски околии в продължение на една петилетка. Трудно е да се каже точно с каква цел, но моето предположение е, за да отдадат почит на загиналите момичета.Боцманите*държат реч и след това се пеят песни за нещастна любов и разбити сърца. По време на тези песни, стари и млади се качват на масите и започват да танцуват, осъществявайки телесен контакт помежду си. Друг интересен факт в село Миришлери е изключително ниската смъртност и висока продължителност на живота. След продължителни анализи и серия от изследвания стигнах до извода, че това се дължи на богатото наличие на хлорофил във водата. Но продължителната употреба на хлорофил води до появата на генетични мутации в следващи поколения,косопад, свивания на дихателните пътища, преждевременна еякулация, нежелана бременност, анални изстичания, както и миризливи крака....
*(оказва се, че нарицателното „боцман” е широко застъпено в този географски район и носи смисъла на неоравновесен човек, често пътувал из водни площи с лодка- самоделка.Главната цел на тези пътувания било крещенето и събирането на житейски екзистенции)
Конспект 3:
Един твърде повърхностен поглед над миришлерското общество би довел до заключението, че това са изключително уродливи хора. Моето теренно изследване, обаче, доведе до напълно противоположен извод. Изправени сме пред един нов свят, „държава в държавата”, който се характеризира с неимоверна чудатост, наситеност на паранормални явления и склонност към самоуправление. Разбира се, в чисто символичен план, понеже това са все характеристики, несъвместими с комунистическия интернационал, който гордо строим.
Един път годишно, по време на лятното слънцестоене, когато термометърът отчита точно 38 градуса в полунощ един от великите селски сомнамбули изпада в религиозен транс. Ритуалът се наблюдава от жителите на цялото село и тези от близките околии. Най-често ролята на сомнамбул заема някой от изтъкнатите боцмани, който след изпиването на литър блатна вода с ракия започва да говори несвързано и превръща животински тор в марципан. Този процес се характеризира с отделянето на големи количества газ и остра задушлива миризма, както и с излъчване на ярка светлина, видима в радиус от няколко километра. Хората смятат за изключителна кармична предопределеност, възможността да се докоснат до боцмана по време на ритуала. Стълкновенията от вярващи по време на празника често взимат жертви и завършват с голям брой ранени. Близки в това отношение са само ежегодните посещения в Мека от страна на мюсюлманите. Под звуците на каба гайди, тъпани и зурни черодея, изпълнител на ритуала, претърпява различни превъплъщения, подкрепени с мистичен танц. За части от секундата той заема ролята на сеяч, орач, берач, извършва молебен за дъжд, играе великденски заек, корабокрушенец и дори гремлин. В края на честването зрителите преживяват катарзис и духовно възвеличаване. В тази нощ кръвта се съсирва по-бързо, раните зарастват, а много от болните биват изцерени.
Миришлерци са вярващи и много стойностни хора. Те са работливи, услужливи, находчиви и винаги позитивно настроени. В свободното си време, което не е много, те се занимават главно с изкуство. Известна е псевдо-танцовата школа от този край, както и керпиченото ваятелство. Миришлерският гений не веднъж ни е одивлявал с изяществото на самобитните, местни мотиви.
Конспект 4:
Едно странично проучване на мой колега и съратник, чието име няма да цитирам поради нарцисизъм и ревност, твърди, че гениалното израждане на миришлерци се дължи на фистулни израстъци в мозъка им. Чрез сложен биохимичен процес на взаимодействие гнойта от фистулите се смесва със сивото вещество и предизвиква невменяемост, близка до разбиранията за „гений”. Аз бих се съгласил с такова твърдение, само ако мога да изследвам мозъка на даден меришлерски индивид в зряла възраст.
Интересно е да се отбележи, че в този специфичен ареал дъждовалежи се случват изключително рядко. Когато това се случва в Миришлери се забелязва изключителен строителен подем. Всяко семейство разполага с лична ритуална баданарка, чрез която измазва стените на дома си. Баданарката се потапя в хомогенна смес от дъждовна вода и фекалии и след това се нанася с вълнообразни движения върху постройката. Най-често тя е вдигната на 3 метра от земята и основите и се крепят на щековидни подпори, които периодично пробиват пода и пробождат някой от членовете на семейството. Така,чрез това своеобразно побиване на кол се осъществява мост с езическите прадеди.
Всеизвестен факт е, че главен атрибутивен елемент в бита на миришлерци е кормилото. Този сложен метафоричен предмет е натоварен с множество смисли и качества във всекидневното пребиваване. Функциите му варират от хаванче за трошене на орехи, през бъркало за торта, до уред за извозване на незаконни имигрантски маси през опасния ориент по време на бури, цунами, тайфун от врещящи папагали и други специфични хепънинги.
В заключение мога да кажа, че по време на съжителството ми с тези извънредно интересни индивиди достигнах до прозрения за собственото ми съществуване и висша цел. Те ме подтикнаха към аскетизъм и врачуване. Показаха ми пътя на светлината и тантрическото познание. Насърчиха използването на ортодоксални методи за самозадоволяване и прехрана.
23.11.1947 Село Миришлери
Конспект 1:
Цялата тази ситуация ме подтиква към леко озадачение. От 25 години съм пътуващ летописец–картограф, а до сега не съм виждал по-противно село. Какво ли са си мислили нашите прадеди, когато са поставили основите на това населено място. Защо му е на някой изобщо да припарва тук, камо ли да направи това мучурище свой дом, където да ръстът децата му. Това е нелепо и неоправдано от гледна точка на съвременната градоустройствена наука, но за това после. Известно е, че село Миришлери съществува повече от 500 години и е основано от странстващи турци и български овчари. С названието „Странстващи турци” по онова време са наричали специфична османска секта, за която били характерни дългите коси и ловно-събирателските привички. Те били разкрепостени хора и най-много от всичко мразили да работят. Шаманът на сектата, наричан още Падишах, държал лиценза над отглеждането на рядка и особена порода азиатски петли, които се доставяли в цяла Европа чрез италиански търговски кораби. Любопитен факт е това, че съвременните изследователи смятат Тарзан (популярно дете на джунглата открито през 20те години от британска експедиция в Южна Америка) за потомък на странстващите турци, основатели на Миришлери. Родителите му избягали през Средиземно море при големия катаклизъм от 1592 година, когато мучурищата в близост до селото рязко се надигнали и заблатили цялата местност. След 170 години на съвместен живот с българите турците избягали, оставяйки своите побратими в условия на зловеща смрад, която се чувства и сега. (Между нас да си остане – това шибано село мирише на дрисня, а странното е, че на жителите това им допада. бел. авт.)
В центъра на селото – мегдан, както го наричат местните, се издига комунистически монумент, изобразяващ менгеме като символ на занаятите, които са дошли на почит по тези места след напускането на турците. Забелижителна е и селската седянка – една от най-дългите в района. Тук всяка година се събират напети левенти от десет села с надеждата да намерят късмета си сред миришлерските моми.
Конспект 2:
В този по своему уникален ритуал се осъществява сблъсъка на хилядолетни култури– от една му страна са турските тарзановци,а от другата–новообразувалият се български етнос. Момците от различните села трябва да донесат дарове и улов, убит с миришлерската тачанка. Нещо повече- убитите животни трябва да присъстват в пределите на селото домакин. Точно по тази причина седмица преди ритуала може да забележите група от млади мъже да търчат из селото, стреляйки по добитъка на съседите.Често дори се случват боеве м/у различните групи момци за бойното приспособление. От своя страна момите, които предварително са обявили участието си в брачния ритуал, трябва да се облекат по двойки в костюми на триноги крави и да обиколят селото врата по врата. (този процес се явява метафора и молебен за плодородие, берекет и семейно щастие). Поради всеобщата какофония в селото нерядко се стига до кървави инциденти, изразяващи се в припознаване на момичетата- крави в истински такива и отстрелването им от момчетата. При такива случаи се свиква селския събор, членовете, на който са избирани от 13 селски околии в продължение на една петилетка. Трудно е да се каже точно с каква цел, но моето предположение е, за да отдадат почит на загиналите момичета.Боцманите*държат реч и след това се пеят песни за нещастна любов и разбити сърца. По време на тези песни, стари и млади се качват на масите и започват да танцуват, осъществявайки телесен контакт помежду си. Друг интересен факт в село Миришлери е изключително ниската смъртност и висока продължителност на живота. След продължителни анализи и серия от изследвания стигнах до извода, че това се дължи на богатото наличие на хлорофил във водата. Но продължителната употреба на хлорофил води до появата на генетични мутации в следващи поколения,косопад, свивания на дихателните пътища, преждевременна еякулация, нежелана бременност, анални изстичания, както и миризливи крака....
*(оказва се, че нарицателното „боцман” е широко застъпено в този географски район и носи смисъла на неоравновесен човек, често пътувал из водни площи с лодка- самоделка.Главната цел на тези пътувания било крещенето и събирането на житейски екзистенции)
Конспект 3:
Един твърде повърхностен поглед над миришлерското общество би довел до заключението, че това са изключително уродливи хора. Моето теренно изследване, обаче, доведе до напълно противоположен извод. Изправени сме пред един нов свят, „държава в държавата”, който се характеризира с неимоверна чудатост, наситеност на паранормални явления и склонност към самоуправление. Разбира се, в чисто символичен план, понеже това са все характеристики, несъвместими с комунистическия интернационал, който гордо строим.Един път годишно, по време на лятното слънцестоене, когато термометърът отчита точно 38 градуса в полунощ един от великите селски сомнамбули изпада в религиозен транс. Ритуалът се наблюдава от жителите на цялото село и тези от близките околии. Най-често ролята на сомнамбул заема някой от изтъкнатите боцмани, който след изпиването на литър блатна вода с ракия започва да говори несвързано и превръща животински тор в марципан. Този процес се характеризира с отделянето на големи количества газ и остра задушлива миризма, както и с излъчване на ярка светлина, видима в радиус от няколко километра. Хората смятат за изключителна кармична предопределеност, възможността да се докоснат до боцмана по време на ритуала. Стълкновенията от вярващи по време на празника често взимат жертви и завършват с голям брой ранени. Близки в това отношение са само ежегодните посещения в Мека от страна на мюсюлманите. Под звуците на каба гайди, тъпани и зурни черодея, изпълнител на ритуала, претърпява различни превъплъщения, подкрепени с мистичен танц. За части от секундата той заема ролята на сеяч, орач, берач, извършва молебен за дъжд, играе великденски заек, корабокрушенец и дори гремлин. В края на честването зрителите преживяват катарзис и духовно възвеличаване. В тази нощ кръвта се съсирва по-бързо, раните зарастват, а много от болните биват изцерени.
Миришлерци са вярващи и много стойностни хора. Те са работливи, услужливи, находчиви и винаги позитивно настроени. В свободното си време, което не е много, те се занимават главно с изкуство. Известна е псевдо-танцовата школа от този край, както и керпиченото ваятелство. Миришлерският гений не веднъж ни е одивлявал с изяществото на самобитните, местни мотиви.
Конспект 4:
Едно странично проучване на мой колега и съратник, чието име няма да цитирам поради нарцисизъм и ревност, твърди, че гениалното израждане на миришлерци се дължи на фистулни израстъци в мозъка им. Чрез сложен биохимичен процес на взаимодействие гнойта от фистулите се смесва със сивото вещество и предизвиква невменяемост, близка до разбиранията за „гений”. Аз бих се съгласил с такова твърдение, само ако мога да изследвам мозъка на даден меришлерски индивид в зряла възраст.Интересно е да се отбележи, че в този специфичен ареал дъждовалежи се случват изключително рядко. Когато това се случва в Миришлери се забелязва изключителен строителен подем. Всяко семейство разполага с лична ритуална баданарка, чрез която измазва стените на дома си. Баданарката се потапя в хомогенна смес от дъждовна вода и фекалии и след това се нанася с вълнообразни движения върху постройката. Най-често тя е вдигната на 3 метра от земята и основите и се крепят на щековидни подпори, които периодично пробиват пода и пробождат някой от членовете на семейството. Така,чрез това своеобразно побиване на кол се осъществява мост с езическите прадеди.
Всеизвестен факт е, че главен атрибутивен елемент в бита на миришлерци е кормилото. Този сложен метафоричен предмет е натоварен с множество смисли и качества във всекидневното пребиваване. Функциите му варират от хаванче за трошене на орехи, през бъркало за торта, до уред за извозване на незаконни имигрантски маси през опасния ориент по време на бури, цунами, тайфун от врещящи папагали и други специфични хепънинги.
В заключение мога да кажа, че по време на съжителството ми с тези извънредно интересни индивиди достигнах до прозрения за собственото ми съществуване и висша цел. Те ме подтикнаха към аскетизъм и врачуване. Показаха ми пътя на светлината и тантрическото познание. Насърчиха използването на ортодоксални методи за самозадоволяване и прехрана.
Няма коментари
